Църквата в местността „Змийов дол“ се намира на около 1,5 км североизточно от с. Таваличево. Разположена е в южното подножие на Конявска планина, в дясно от пътя за крепостта „Градище“.
Днес от тази църква не се вижда много нещо. Над земята се показва нейната северна стена, на височина до 0,60 м. Преди години са се виждали и части от апсидата ѝ. По план църквата е малка, еднокорабна, с приблизителни размери 5,15 х 3 м. Градена е от ломени камъни споени с хоросан, смесен със счукани керемиди. Подът на сградата е бил постлан с плочи от пясъчник, здраво споени с хоросан.
В местността „Змийов дол“ на площ от около 30 дка се срещат изобилни културни останки: камъни от разрушени основи, архитектурни фрагменти (бази, колони, праг и др.), културна и битова керамика. Тук е намерена и една монета на император Антоний Пий (138-161 г.).
Всички тези данни свидетелства, че тук е съществувало антично селище, вероятно свързано с намиращата се над него крепост - „Градището“, което продължило съществуването си и през късната античност (IV-VI в.), а според местни предания и през средновековието – късното средновековие (до XVII-XVIII в.), та дори и до края на XIX в. Помни се, че последни поселници тук били от фамилията Мазневи. Йордан Ст. Мазнев, роден около 1900 г., разправял, че прадядо му Китан Мазнев живял в тази местност. Къщата му била покрита с плочи, а на мястото ѝ неговите наследници направили овчарска кошара, която просъществувала дълго след Освобождението (1878 г.). След 1944 г. в близост били направени и кошари на ТКЗС.
Въз основа на архитектурните особености и наличните данни за местността, може да се предположи, че тукашната църква първоначално е строена през раннохристиянския период (IV-VI в.), като по-късно, с възникването на средновековното селище, върху основите ѝ да е била изградена друга църква. Подробности от историята на старината могат да бъдат изяснени само с провеждането на археологическо проучване, каквото до сега не е правено.
Източници:
1. Пеев, Серафим - Таваличево, София, изд. ОФ, 1985 г.
2. Перянски, Бойко - Чест и пепел – Реалности и предание за село Селник, 2012 г.